ЧАСТ III

ВОЛЯ ЗА РАДОСТ

 

БОГ ЖИВЕЕ В РАДОСТТА, -

 НЕ В СКРЪБТА!

 

РОБИТЕ НА СТРАДАНИЕТО

СА СИ ИЗМИСЛИЛИ "СТРАДАЩИЯ"

БОГ!

 

СКРЪБТА СИ

 ТРЯБВА ДА ПОСТАВИШ В СВОЯ

ВЛАСТ,

 ЗА ДА СТАНЕ ТЯ СЛУГА И ПОМАГАЧ

 НА ТВОЯТА РАДОСТ!

  

  

На всички,

които се стремят към

Светлината!

 

Недей пита за Бога!

   Остави този въпрос на безбожните и идолопоклонниците!

   С пълно право се съмняваш, когато се двоумиш, дали ще можеш да чуеш Бога.

   Ние обаче знаем, че Бог не ще отговори на никого, който го поставя под въпрос!

   Ние знаем, че Бог не обича шума на питащите...

   А кой може да твърди, че няма да долови гласа Божи, стига само да се научи да чува неговата реч?! -

   Затова е нужна тишина!

   Всяко съзидание става в тишина.

   Приготви в себе си място на тишината, - за да може Бог да ти стане приятел и съжител!

  

Към голямата Тишина нека поведат тези думи твоята душа!

   Ние сега ще ти говорим тук първо за човека!

   От човека трябва да тръгнем, за да стигнем до Бога, иначе Бог ще остане за нас навеки чужд!

   Ние не ще търсим Бога в душевно униние, защото сме създадени от Божията воля за радост! -

   Ние не ще ти разкрием Бога чрез въпроси, защото и в най-тихия въпрос вече шуми съмнението...

   Ние те учим да намираш Бога в тишината: - във волята за радост!

  

От ония, които шумят за Бога, тласкани от страховете в своите сърца, ние съзнателно отвръщаме глави, защото иначе как бихме могли да постигнем с тебе тишината.

   Ние трябва да сме сами с човека, когото искаме да поведем към тишината.

   Човекът, който иска да се научи да чува Бога, трябва да се научи първо себе си да чува...

   На самия себе си трябва да се стреми той да отговори!

   За себе си той трябва да се превърне в ням въпрос, а отговорът му тогава е безмълвно дело.

   Само с такъв човек, който чува себе си, ние можем да постигнем голямата Тишина!

   С него ние можем да извървим пътищата, по които единствено може да се чуе Бог...

   Само за оня, който се е научил да чува себе си, е предназначено Учението, на което даваме тук словесен израз.

 

 

Учението

 

На брега на морето видях да седи майка със своето дете.

   Детето играеше на пясъка с мидени черупки и пъстри камъчета.

   А цялата му игра беше всъщност избиране и отхвърляне.

   Не сме ли и ние самите такива играещи деца?! -

   Ние избираме и отхвърляме, и го правим в течение на години и десетилетия, докато не настъпи краят ни.

   Не е ли същият импулс оная движеща сила, която кара и детето да играе с миди и камъчета?! -

   Нека останем тук!

   На това място ще дочакаме изгрева на слънцето.

   Защо ни трябва да гоним слънцето, обикаляйки около земята в нощта?

  

Ние намерихме вече човека, който е сам на себе си въпрос, сам на себе си отговор.

   Избиране и отхвърляне е всяко негово действие.

   Никога не ще видиш човека да прави нещо друго!

   Наистина той ще ти посочи какви ли не основания, ако го запиташ защо прави това или онова.

   Но човек не се самозаблуждава никога така, както в желанието си сам да изследва причините на своето поведение...

   От едни и същи дълбини извират импулсите и за играта на детето, и за всяко едно дело. -

   И тук, и там в най-дълбоката основа лежи волята за радост!

   Тя е последен отговор на много загадки.

 

Всичките ти мисли и постъпки са твоите "миди" и "пъстри камъчета".

   По своя собствена преценка ти ще избираш и ще отхвърляш. -

   Скоро ще си дадеш сметка, че много неща са "за отхвърляне", тъй като не водят до трайна радост.

   Но твърде много "пъстри камъчета" струпваш на купчина ти и окото ти им се радва известно време.

   Тогава обаче започваш да се изморяваш от играта.

   Научаваш се да правиш разлика между ценностите.

   Скъпоценни камъни искаш да намериш ти и стински бисери, - не само празни черупки и пъстър кварц...

 

Изпърво смелостта те напуска.

   Ти виждаш как твоето познание убива първата ти радост. -

   Помрачен се плъзга погледът ти по пясъка.

   Но ето: - там между камъчетата нещо просветва!

   Бързо захвърляш пъстрите си черупки, за да грабнеш това сияйно нещо.

   Ти си намерил своя първи скъпоценен камък!

   От този ден нататък ти си станал мъдър.

   Не ще изпитваш вече радост от кварца, който блести само дотогава, докато морето го мие.

   От днес нататък ще отхвърляш много неща, които очароват твоя поглед, и ще търсиш само редките, които трайно светят.

   Така повелява волята за радост:

   радост без разочарование,

   радост без прекъсване,

   радост без край!

 

Но ти ще запиташ:

   "Ако това учение говори истината, откъде тогава иде скръбта? -"

   И аз ти отговарям:

   Скръбта е условие и залог за радостта!

   Всичко в Космоса живее от полярни противоположности.

   Малко и голямо, ниско и високо, скръб и радост, лъжа и истина, слабост и сила, - от това живее всичко живо!

   Без скръбта радостта не би могла да се изяви, защото всяко разделяне и обособяване създава скръб: - а разделянето и обособяването са необходими, за да може радостта да се прояви във всички форми, необходими за нейното безкрайно разнообразно действие, от което се поддържа всеки живот.

   Ала твоята воля за радост ще те научи да виждаш в скръбта лъжата и така да обез-цениш за себе си скръбта.

   Скръбта и радостта се нуждаят една от друга, но те са и в борба помежду си, която не познава примирие.

   И скръбта, и радостта искат да привлекат на своя страна силите ти.

   И скръбта, и радостта искат да се утвърдят чрез тебе.

   Колкото по-голяма стойност отдаваш на радостта, толкова отнемаш стойност от скръбта, - докато един ден тя не се превърне в послушен слуга на твоята радост! -

 

Но аз съвсем не те съветвам малодушно да отбягваш всяка несгода!

   Волята за радост води човека често пъти през мрачните клисури на съдбата към светли висоти...

   Всяка победа се извоюва в борба.

   Борба ще рече: да получаваш рани и да нанасяш рани!

   Скръб ще изпиташ от ръката на други хора, и ти на свой ред ще причиниш скръб на други.

   Пази се обаче в своята воля за радост да не се радваш и на раните, които си принуден да нанасяш в борбата!

   Трябва да оковеш скръбта си във вериги, когато тя те кара да страдаш безполезно.

   А където скръбта ти те зове на борба, там трябва да си извоюваш победата!

   Всяка скръб е лъжа!

   Всяка скръб се сгромолясва рано или късно пред Истината!

   В скръбта няма нищо трайно!

   Само радостта е вечна, защото тя произлиза от Вечността!

   Всяка скръб е твой противник и враг!

   Всяка скръб трябва да бъде обуздана от теб и заставена да ти служи, за да бъде радостта свободна и да царува!

   Но не бива да мразиш своята скръб!

   Омразата е баграта на безсилието.

   А волята за радост ще те научи на Любовта на победителя!

 

Във волята за радост всичко става за тебе лесно.

   Ти имаш на своя страна най-действената сила на живота!

   Дори и този, който подхранва скръбта, се стреми скрито към радост...

   Неговата воля за радост е наистина окована, и все пак тя си остава източник на сила.

   Волята за радост твори всяко дело!

   Волята за радост крепи всеки живот!

   Избирай сам дали искаш да служиш като заблуден воин на скръбта, - или - като победител - да я надделяваш?!

   Само тогава можеш да претърпиш поражение, когато проявяваш страх пред скръбта!

   А волята за радост иска да те направи безстрашен победител!

 

Волята за радост ще откриеш дейна във всяко битие.

   От форма и от мяра се нуждае волята за радост, за да може радостта да се роди от Любовта.

   Любовта е стремеж към съединение на всичко раз-единено!

   Любовта единствена заставя омразата да служи!

   Любовта обединява всички противо-положности!

   От Любовта само може волята за радост да породи радост!

   Волята за радост е мъжка воля, - тя има нужда от родилката: - от Любовта! -

 

Без Любов волята за радост би била прокълната да блуждае без покой...

   Едва Любовта ѝ дава цел и сигурна посока.

   Любовта създава равновесие между противоположните посоки.

   Любовта намира място на всичко дребно наред с голямото.

   Любовта обединява значителното и незначителното според вечни закони във всеобхватно единство.

   Всичко незначително ѝ е мило заради значителното, на което то трябва да служи, - защото в царството на Действителността няма изолирани ценности.

   Неравни по ранг, значителното и незначителното винаги се обуславят взаимно.

   Всичко, което иска да се развива, трябва да се стреми да обединява значителното и незначителното.

   Всичко живо се нуждае от обединение на неравните части в Любовта.

   Така само израства трайното!

 

Ти виждаш как хората умират и се питаш:

   "Та къде е тук трайното?! -"

   Питай се по-скоро:

   "Къде е тук преходното?!"

   Най-близки хора видях да умират, но нищо преходно не можах да открия.

   Вгледай се какво остава от всички, живели на тази земя, и ще установиш, доколкото вижда външното ти око, само ново свързване на елементите!

   Кой би могъл да ти посочи нещо преходно там, където земното ти физическо око не може да вижда??

   Там, където не е способно да вижда, то не е виждало и тогава, когато разделените сега от тебе хора са били все още достъпни за сетивата ти.

   Твоите сетива преди са ти показвали само, че там има нещо определено, за което си получавал сведения единствено чрез неговото въздействие върху сетивата ти.

   Ако мислиш сега, че е унищожено онова, което си познавал като съществуващо преди, докато то още е можело да въздействува върху сетивата ти, тогава ти наистина си само "роб" на своите сетива! -

   Всяка скръб по мъртвите е също породена от волята за радост, оказала се безсилна да върне онова, което е изчезнало сега за нея като повод за радост.

   Коварно те заблуждава тази скръб, когато иска да ти отнеме вярата в съществуванието на ония, които твоето физическо око не може вече да вижда, тъй като е годно да възприема само физически сетивното.

   Сам себе си можеш да оплачеш ти, защото си станал плячка на една заблуда!

   Само което е докосвало сетивата на твоето тяло, е било за теб съществуващо...

   Време е да разбереш, че преходната радост от физически сетивното у човека е нещо дълбоко различно от трайната радост от самия човек.

   Време е да се научиш да разбираш, че всичко "видимо" е само преходно свидетелство за една невидима Действителност.

   Всичко действително се изявява от невидимото!

   Искаш ли да намериш реалното у човека, ти ще можеш да го достигнеш само в невидимото, чрез невидимото в себе си! -

  

За много неща, но не за всичко можеш да се довериш на видимото!

   Трябва да се научиш да схващаш видимото като противополюс на твоето невидимо!

   Ние не бихме могли да изживеем себе си в този земен живот, ако не беше устремената ни към външното воля за земносетивно видимо битие.

   Невидимо творящата и видимо сътворената воля са временно обединени у нас.

   Ние сме още далеч от духовно обусловеното изискване за трайно единение на двата волеви полюса.

   Освобождаване от излишното, -

   допълване на недостатъчното: -

   точно това в действителност е "смъртта", която отделя нашето невидимо от видимия свят.

   Неспъвани вече от видими форми, ние ще живеем и ще действуваме и във видимостта: - всеки един като цяло, осъзнал вече себе си във всевечната Целота...

 

Тъй като тяхното "външно" е станало "вътрешно", - а "вътрешното" в теб се бори още с твоето "външно", - затова ти не намираш път към ония, които наричаш: "мъртвите".

   Има наистина един път към тях, ала малцина във всяко време са хората в земно тяло, които могат безопасно да тръгнат по него.

   Той почва във външното и води през най-вътрешните галерии на природата, преди да стигне до своята цел.

   Човекът, който иска да тръгне по него, трябва сам да го осветява, иначе ще се заблуди в лабиринтите, които му предстои да "преброди".

   Мрак и заблуда го обгръщат там, докато сам той не намери гибелта си в мрак и заблуда.

   Умопомрачение е неговият край!

   Всички, които могат да тръгнат безопасно по този път, - го отбягват.

   Всички те биха могли да потвърдят истинността на моите думи.

   За теб е почти невъзможно сам да се познаеш "вътре" в себе си, - как би могъл тогава да се надяваш да чуеш там ефирните гласове на "умрелите"!?!

   Напълно безполезно е обаче "навън" да търсиш доказателство за нещо, което можеш да намериш само най-дълбоко "вътре" в себе си.

 

Вечният живот е отдих и работа.

   Отдих и работа се редуват вечно като отлив и прилив във вечното море на най-дълбокия вътрешен живот.

   Вечният покой би означавал истинска смърт!

   Вечната работа би била истинско проклятие!

   Отдихът и работата, обединени в радостта, са блажен живот!

   Погрешно тълкуваш своя копнеж, когато мислиш, че жадуваш за "вечен покой".

   Ти копнееш всъщност за вечна радост в отдих и работа!

   Радостта е човешко преживяване на божественото съвършенство!

   Затова трябва да дадеш в себе си път на волята за радост.

   Никога не можеш да прекалиш в жаждата си за радост!

   И което сега ти се даде като трайна радост, никога не ще може да ти бъде отнето...

 

Навсякъде природата поставя своите пътни знаци.

   Хората ги отминават, в бясната си забързаност, като подскачащи деца...

   Би трябвало да се научите по-добре да следите пътепоказателите! -

   Вие се стремите все още към наслада и се оставяте да бъдете изгаряни от похотливи страсти, докато единствено радостта води към вечен живот...

   Бог е в радостта!

   Радостта е ясна светлина!

   Похотта и страстите са бушуващ пожар!

   Волята за радост е воля, насочена към Бога!

   Познай себе си: -

   Спяща воля си бил ти, преди единият полюс в тебе да се е устремил към видимостта.

   Сънуваща воля си и сега още!

   Но все повече ще се превръщаш в будна воля, докато някога, в радост и яснота, не оживиш с волята си всичко в теб.

 

Всички скрижали са въздигнати от волята за радост.

   Самият ти си воля за радост и само следваш присъщия си закон, когато искаш в радост да стигнеш до себе си и в радост да стигнеш до Бога!

   Всичко, което води до трайна радост, ще ти служи.

   Всичко, което не служи на трайната радост, неизбежно ти вреди.

   Ти самият си свой съдник и твоята присъда са делата ти.

   Можеш сам за дълго време да се "осъдиш", а можеш и чрез делата си да се издигнеш до най-висше "блаженство"...

   Ала колкото и дълго да се луташ, - ти ще трябва в края на краищата, ако ще и след еони, да последваш себе си!

   Щом познаеш себе си, ще се намериш в Божията Светлина.

   Ти все още се стремиш навън, към едно пусто, вцепенено нищо.

   Все още се оглеждаш за хиляди цели някъде "навън"...

   Някога обаче ще трябва да разбереш, че единствено самият ти трябва да станеш за себе си цел, във волята за радост от самия себе си.

 

Ти държиш в ръката си силата както да се осъдиш, така и да се спасиш!

   Ти не осъзнаваш все още тази своя сила.

   Чакаш "отвън" онова, което може да стане само най-дълбоко вътре в тебе.

   А "вън" и "вътре" ще станат за теб едно, стига първо да познаеш себе си във волята за радост!

   Дълго са те поучавали, че "сломеното" и "съкрушено" сърце щяло да те доближи до Бога.

   Ти се бе доверил на тия учения и сега изпитваш страх по пътя към самия себе си и към своя Бог.

   Но не се страхувай от нищо, което иска да ти внуши страх!

   Ти ще крачиш безстрашно със силата на радостта, щом сам поискаш себе си във волята за радост.

   С волята за радост ти ще постигнеш вечен живот!

   Във волята за радост ти се разкрива твоят жив Бог!

   Във волята за радост Бог ще се съедини някога завинаги с тебе!

   Тогава ще разбереш, че ония, които са се стремели преди това да те държат далеч от радостта от самия тебе, като праизточник на твоята воля за радост, са били само идоли от мрака!

   Тогава ти ще откриеш, че именно страхът не ти е позволявал да постигнеш радостта!

   Тогава ще разбереш, че твоето съществувание е сигурно само ако можеш да се радваш на самия себе си!

   Постигнал себе си в свята радост, ти завинаги ще пребъдеш във волята за радост!

 

 

ФИНАЛ

 

ОНОВА, КОЕТО ПРЕМАЛЦИНАТА МОИ БРАТЯ,

ОБЕДИНЕНИ С МЕН В ДУХА,

НО СВЪРЗАНИ ПО КРЪВ

С ЕДИН ДРЕВЕН НАЧИН НА МИСЛЕНЕ,

И ДНЕС ОЩЕ ТЪЙ СКРИТО ПАЗЯТ,

ЧЕ САМО ЗА СУРОВО И ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ШКОЛУВАНИТЕ

ПЕСЕТЛИВО БУЛОТО ПОВДИГАТ,

ТОВА МИ БЕ ПОЗВОЛЕНО

ДА РАЗКРИЯ ПРЕД ВСИЧКИ ЧОВЕЦИ,

КОИТО СХВАЩАТ МОИТЕ ДУМИ.

 

ОБЕЗСИЛЕНИ БЯХА ВСИЧКИ СЪМНЕНИЯ,

КОИТО ИСКАХА ДА СПРАТ ТАЗИ ВЕСТ, -

ЗАЩОТО ДОРИ И РАЗКРИТОТО СИ ОСТАВА ТАЙНА

ЗА ВСЕКИ, КОЙТО НЕ МОЖЕ САМ ОЩЕ ДА ВИЖДА.

 

НАВСЯКЪДЕ АЗ С РАЗБИРАНЕ СЪМ ИЗБЯГВАЛ

"ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ" ДА НАРИЧАМ,

ПО ЗАПАДЕН ОБИЧАЙ, ОНОВА САМО,

КОЕТО МОЗЪКЪТ ПРИЗНАВА ЗА РЕАЛНО. -

 

ЗАЩОТО АЗ СЪМ ПОДЧИНЕН НА ВЕЧНИЯ РЕД

И СЛЕДВАМ ЗАКОНИ ОТ СВРЪХВРЕМЕННО ЕСТЕСТВО.

– – – – – – –

     Докато моето духовно учение, взето в своята съвкупност, би могло да се нарече със заглавието на последната книга от него – "Hortus conclusus"*, една заключена за всяко голо любопитство "градина", откриваща се единствено на такива търсещи, които са доказали на дело правото си да встъпят в нея, то "Книга за Царственото изкуство" е нещо като "Света гора", в която търсещият встъпва веднага след прекрачване на отключената порта и която му дава душевната нагласа, необходима при възприемането на всичко срещнато по-нататък от него, за да стане то достояние на душата му. Добре ще е отначало читателят да се остави спокойно само на душевните трептения на тази книга, без да се опитва прибързано да разбере нейната символика, защото тя ще се разкрие на правоспособния търсещ от само себе си, когато му дойде времето.

Bo Yin Ra
Из "Указания към моето духовно учение и съпътствуващите го книги" 
(Приложение към "За безбожието", 1939 г.)


*"Hortus conclusus" – от лат. "Затворена градина" (бел. pristan)




– – – – – – –
Източник: "Книга за Царственото изкуство"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra 
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: Евразия
Преводач: Борис Стоянов