Комунизма като идеология налагана и втълпявана на бедните слоеве от населението на земята претърпя пълен провал в световен мащаб.Но идеолозите на тази доктрина на пролетариата са живи и те ,които се хранеха и живееха от тази химера комунизъм,трябваше да я облекат в нова опаковка и да я поднесат като нова стока ,на бедните и гладните леви избиратели.Те днес вече не обявяват за главен техен враг капиталиста- буржоата експлоататор,омразният частен собственик,защото те самите станаха богаташи,но се ориентираха към външният на нацията чуждоземен враг експлоататор-той сега е главният виновник и враг на комуниста!Оседлавайки и приемайки националните идеали за свои комунистите вече се настаниха в последното си убежище на национализма,и окупирайки го те ще следват своите предателски цели да ни присъединят към Путинова Русия, чиито слуги бяха и до ден днешен си остават.Целият им, този път на развитие  от 45 годишното им управление на България до днес преминава през едни и същи пропагандни лъжливи послания,основаващи се само на лъжата, и двуличието и демагогията! Днес те успяха да спечелят президентските избори и да завземат президентският пост,с което дават заявката си в настоящите извънредни избори да спечелят и мнозинство в парламента и с това да поднесат на тепсия Родината си на Русия или по точно на Путиновата върхушка!Нашият народ е изморен и обеднял и политически неориентиран, и търси спасение от тежкото си положение и се поддава на лъжливата пропаганда на комунистите.От съпротивата на тази лъжлива пропаганда ще зависи нашето бъдеще и по кой път ще тръгне България.На комунистите вече не им е нужен ЕС ,защото те успяха да усвоят субсидиите на капиталистите от запад, и си напълниха достатъчно гушите,и по тази причина, те ще се стремят да ни пришият към своите червени братя от Евразийският съюз.Ще го позволим ли? Как да се предпазим от такъв сценарии?За мен пътят е само един –да разобличаваме всяка тяхна лъжа изречена в миналото и сега.И в миналото и сега всички техни лъжи са съшити с бели конци еднакво фалшиви.Те атакуваха врага си като го оклеветяваха,опозоряваха със серия от непрекъснато повтарящи се едни и същи лъжи и след това когато бяха на власт го въдворяваха в лагерите.На репресивните лагери в които въдворяваха без съд и присъда слагаха името Трудово възпитателно общежитие ,а всъщност това си беше лагер в който се убиваше политическият противник.Убиваше се физически ,убиваше се и духовно убиваше се целият му род и роднините му,като не им се даваше работа и не им се даваше възможност за развитие и реализация.Лъжеха ,че строим социализъм и се плануваха петилетни планове,които се изпълняваха предсрочно,а народа беднееше .Управляваше се с постановления ,на принципа на колективната безотговорност,в условията на сто процентна държавна собственост.Днес ние плащаме висок данък за унищожаването на вековното еволюционно развитие на икономиката на държавата ни ,с налагането насилствено на държавният комунистически строи, с отнемането на частната собственост.Ако това не беше се случило или,беше се установило държавното комунистическо стопанство в някакъв процент от икономиката ни ,ние сега щяхме да имаме една основна база от частни собственици ,които бързо да се развият и да се изравним с другите страни.Вместо това ние имаме население от наемни работници,които търсят път пак да станат наемни работници,на партии и червени олигарси,които владеят голяма част от производството на държавата. Това ли е пътят ни?Ще го позволим ли?

Комунизмът не си е отишъл. Отиде си само съветският модел, който беше насилствено наложен като резултат от тайно споразумение между Запада и Съветския съюз след войната. Пример е Китай, където развитието се следи с огромно внимание поради опитът да се изгради нова социална система на основат на комунистческата диктатура. И дотук успехът му е налице, нещо повече. Китай спаси много десетки големи концерни на Запада от фалит. Държавен капитализъм в рамките на еднопартийна система или нещо подобно, но това е модел, който успешно се прилага, като се имат предвид и необходимостта да се управлява население от над милиард и половина. Трагедията на България след съдбоносната 1944 г. е в подмяната на социалните слоеве при смяната на системата поради липсата на социален опит и създаането на ерзацинтелигенция по съветски тип, която бързо прие нормите за подкрепа на режима като свои и масово ги отстояваше, защото те носеха и дивиденти. След есена на 1989 г. тя беше изиграла своята роля на обслужваща системата и изпадна в криза, а с нея и цялата българска култура и интелектуалния елит, създавани по съветс модел.