Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2019 12:19 - Не всичко (трябва да) е пари в съдебната система
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 366 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 28.07.2019 12:20


  Не всичко (трябва да) е пари в съдебната система

От Стопанина на 03.07.2019 г.Избрано, СвитъциПолитпросвета, Темида е побесняла, Троичен социален организъм  

Няколко нови правни концепции с оглед на идеите в устойчивия Троичен социален ред, очакващ времето си

http://www.otizvora.com/2019/07/10907?fbclid=IwAR2PgW4PHfFsVZ_4g33oUaFrFPZEfVYC6C2ASttHxdHV1gy6tVAtA2XLjKo

image

Никога не съм харесвал правото в законодателната му част. Законите, писани в последните години от полуграмотни и асоциални парвенюта,1 никак не ми помагат да го обикна. От години обаче имам несекващ интерес към съдебната система. Дължи се на идеята за Троичен социален ред, която опитвам да популяризирам през блога и чрез подготвяни книги.2

В лекциите си по този въпрос Рудолф Щайнер обяснява, защо съдебната власт трябва да се освободи от правната област – от политическите законодатели, като премине към духовната област.3 Съдиите не трябва да се избират бюрократично и/или чрез нещо като лотария, както се прави сега. Предвижда се в някои случаи обвиняемите да могат сами да избират съдията, който би могъл да вникне най-дълбоко в мотивите им зад една или друга постъпка. А ако това не е възможно, те се избират от небюрократична комисия на духовната област и са подпомагани от юристи.

Последното, както е подсказвал д-р Щайнер, ще доведе до взимането на гъвкави съдийски решения и присъди. Ако постановленията на съдиите не са такива, не е възможно да се говори за истински свободна съдебна система. Запази ли се сегашното битие, работата на съдиите някой ден със същия успех би могла да се извършва дори по-бързо и по-ефективно от компютърни алгоритми:

„Лицето Х е извършило престъпление Y. За такова престъпление законодателят е предвидил наказание Z. Следователно присъдата на Х за престъплението Y се равнява на Z. Точка по въпроса.“4

Да, такива логически и математически сметки могат да се правят от машини. Човешкият елемент, стига някой да пожелае, може напълно да се извади. Това извънредно би се харесало на Ариман и окултно-политическите братства, на които той е благодетел.

Без да навлиза в подробности, д-р Щайнер загатва, че преминаването на съдебната система към духовната сфера, водещ принцип на която е идеалът за Свобода, по естествен път ще доведе и до

възникването на нови правни концепции5

Именно тези нови концепции поддържат интереса ми към правото, понеже биха преобразували това, което иначе не харесвам .6 Едни по-различни възгледи за същността на „равенството“ и „справедливостта“ са способни да премахнат кавичките от тези думи. А това е цел, към която би трябвало да се стреми всеки човек, имащ социален усет, съобразен с реалностите на настоящето. Но и с тенденциите за естественото човешко и общочовешко развитие в бъдеще.

Повечето ми читатели вероятно поне веднъж са попадали на казуси в юридическото риалити шоу „Съдебен спор“, затова в началото ще дам примери от неговия архив. Ако се абстрахираме от трагикомедията в репортажите на главния редактор и жълтото в извънсъдебната част, действително има какво да се научи от останалите 10% на това предаване. При редовно гледане, седмица подир седмица, се откроява и един въпрос на съдията по гражданските дела:

„На каква сума определяте причинените ви неудобства и морални страдания?“7

Ищците по гражданските дела обикновено се затрудняват да отговорят. Допускам, че някои от тях търсят финансова компенсация, но изпитват неудобство пред публиката да поискат пари, за да не бъдат заподозрени в изцяло меркантилни подбуди. При други — бих казал: повечето — затруднението е искрено.

И аз на тяхно място не бих могъл да посоча сума, ако проблемът ми е, че например съседът изхвърля гюбрето от неговите домашни животни пред моя дом. Колко пари биха притъпили обонянието ми? Колко пари биха излекували белодробните проблеми, измъчващи ме заради асоциалното поведение на комшията?

Ако не ме лъже паметта, съдията по този реален казус осъди ответника да заплати не особено голяма сума на ищеца за претърпените душевни и физически страдания. Въпреки че би могъл и да не го направи, тъй като при своето решение той прояви огромна гъвкавост, която даже леко излизаше извън рамките, предвидени от законодателя. Както се казва — за шоуто.

Проблемът с гюбрето пред дома на жената, разбира се, не беше решен в съдебното дело. Той си остана проблем за нея. И ще остане такъв, докато и ако се задействат регионалните административни власти, на които съдията прехвърли проблема — „по компетентност“.

В общи линии съдията си свърши работата, влизаща в правомощията му, и прояви гъвкавост. Това е чудесно и показва готовността на такива като него и в реалната си практика да използват главите и сърцата си по предназначение — до максималната степен, в която са вързани или развързани от парвенютата законотворци. Ако решенията в това шоу бяха ангажиращи, каквито са в подобните предавания на други държави, ищцата щеше да се прибере у дома малко по-богата.

Но тя

нямаше да бъде щастлива,

нито готова да махне кавичките от „справедливост“. Това, което би я накарало да почувства смисъл в съдебната система и да насърчи доверието ѝ към работата на съдиите, щеше да бъде друго решение… Ответникът да бъде осъден незабавно или в разумен срок да премахне онова, което пречи на съседите му. Без каквото и да било отлагане на развръзката чрез прехвърляне на „отговорности“ и „компетенции“ на трети лица.

Жената щеше да бъде доволна от такова решение и без да получи парична компенсация за неволите си до този момент. Защото някои хора, особено по нашите географски ширини, още не са научени да измерват всичко във финикийски знаци. А и не смятам, че някога трябва да се научават на това. Особено ако мислим не само за гражданското, но и за наказателното право, пък и за работата на апелативните съдилища.8

Представите ми не са формирани само от телевизията

Сред многобройните ми „странности“ е редовното проучване на съдебни решения, присъди и мотиви. Интересувам се живо от всякакви теми, които иначе ме потискат или отвращават. Само по този начин може да се намери разбиране на онова, към което изпитваме дълбока антипатия, а то е и условието истински „да възлюбим и враговете си“.

Та веднъж на три месеца или през половин година посещавам този сайт. В него могат да се проследят казусите по пътя им през всички инстанции на системата. Впечатлен съм от някои съдии и техните решения.

Имам предвид, че съм положително изненадан. Просълзявали са ме с трезв ум и човеколюбиво отношение. Правят и чудеса, за да мотивират морално решение, което в много случаи е на ръба на неадекватни или излишно репресивни закони.9

„Какво да му направим (на ответника)?“

Това е въпрос, който по обясними причини не съм срещал досега в протоколите от съдебните дела. Понякога го задава само телевизионният съдия в споменатото предаване — също за шоуто. Защо? — Понеже е очевидно, че много от беззъбите10 и неориентирани ищци нямат дори повърхностна представа как работи сегашното правораздаване, а отказват да назоват сума, която (според сегашните странни правни концепции) би ги направила щастливи от живота.

Глобите и финансовите „компенсации“ са концепция, върху която е изградена голяма част от правото. Дори в наказателното право, наред с наказанието за най-тежкото престъпление — убийството, е предвидена тъй наречената „кръвнина“. Тоест убиецът трябва да „компенсира“ близките на жертвата с варираща сума.11

Но съдебната система не се корумпира само с пари…

Самите асоциални правни концепции също я извращават12

Да вземем за пример старозаветния закон „око за око“, който е жив до днес — две хиляди години след началото на новозаветните времена. На негова основа почива съвременното законодателство. Не само защото е основано и доразвива старото римско право, но и защото самата социална среда го изисква „по традиция“.

Можем да дадем и конкретен пример отпреди няколко години. Той беше разгледан в тази моя статия. Млад шофьор, неволен убиец на съпруг и баща на три деца, получи прошка от съпругата на жертвата. Но масово не получи опрощение от интернетните „борци за справедливост“.

Последните, напълно в духа на това, което наричам асоциални правни концепции, искаха този младеж, макар да е прегрешил без предварителна умисъл и да се разкайва, да бъде вкаран в затвор. Тоест да бъде отритнат. И нещо повече — фантазията на „социално отговорните“ се развихри до сюжети, при които се стига до изнасилване на младия мъж от останалите затворници, така че „повече от него да не става мъж“ и пр. подробности, които са твърде противни за цитиране.13

Една нова правна концепция, основана на антропософските възгледи от Събр. съч. 348, насърчава различен мироглед и отношение към такива казуси. Д-р Щайнер посочва, че със самия си възглед за отхвърляне и наказания на хора от дадено общество самото общество се вкарва във вина, заради която търпи и съответните последствия. Има тежки случаи, при които действително се налага някои индивиди да се отделят, за да не нанасят повече вреди, но не смятам споменатия случай за един от тях.14

Помощта е социално отговорното поведение на бъдещето, наказанието — отживелица

Само ще очертая няколко насоки за размисъл:

• Един неволен и разкайващ се убиец би могъл да компенсира много по-пълноценно жертвите си и да „изкупи вината“ си, ако е на свобода, а не в затвор;

• Ще бъде полезен не само за близките на жертвите, но и за цялото общество — с работата си, като данъкоплатец и пр.;

• Ще може да му се помогне да преодолее или да води социален живот въпреки собственото си нелеко положение. Да, неволните убийци също страдат, а не страдат само жертвите и техните близки. Когато такъв човек е в обществото, би трябвало да са задоволени и съдиите-аматьори, понеже ще имат възможност да го съдят дори само с поглед.

Последното засяга и друга правна концепция, според която този, който иска да съди, трябва да бъде и палач. Намирам за нелеп сегашния принцип, според който реалните съдии или подражателите им в обществото прехвърлят изпълнението на присъдите си на трети лица, на „палачи“ — „по компетентност“. Ако човек отговаряше за мислите и думите си с лични дела, светът щеше да бъде не толкова жестоко място.

Лесно е някой да каже: „Пребийте го с камъни.“ Едва ли би го казал, ако трябваше да хвърли първия камък. Защото много добре би осъзнал, че по този начин би станал по-ужасен убиец от онзи, отнел живот по непредпазливост.

Изброените указания са съобразени и с кармата. Позволявам си да я намеся, тъй като въпросът с кармата (била тя индивидуална, родова или народностна) е ключов за разбирането на антропософията, а без поне някакво широко разбиране на антропософията така или иначе Троичният социален ред е неприложим. В това число и възгледът му за отделянето на съдебната система от политическата държава и произтичащите от това нови правни концепции.

Изобщо идеята, на която обръщам внимание, според д-р Щайнер би трябвало постепенно, по напълно естествен път да доведе до

повече индивидуални съдебни решения, съобразени с конкретния случай,

и по-малко „универсални“ закони от държавата. Осъзнавам в какво остро противоречие е един такъв възглед с днешната реалност. Докато пиша тези редове, един иска още повече държавна намеса в образованието, което също според Троичния ред трябва да е напълно освободено от законодателите. Друг пък иска повече държава в бизнеса, без да използва главата си по предназначение и без воля за разбиране, че проблемите на бизнеса се дължат именно на това, че законодателите се занимамат и със стопанската дейност.

Обикновено моля прошка заради дълги текстове, които може да са отегчителни. Този път няма да го направя. Текстът е дълъг, но ще бъде дълъг и пътят до реалното освобождаване на съдебната система. Може и да е отегчителен, понеже подробностите за идеята за Троичен социален ред засега са известни само на твърде, твърде тесен кръг българи — реално само в нашия блог, където тези материали се превеждат и публикуват15 — и даже не са започнали каквито и да било обществени дебати.

Приемам, че статията ми може би изпреварва събития. Но все от някъде трябва да се започне. Исках само да задам посока на мислите и преднамерено да задържа тези мисли на читателя за повече от три минути.

Темата, разбира се, не е изчерпана, а е едва в началото си и предполага продължения.

Иван Стаменов
3.7.2019 г.

 

 


Бележки:

  1. Парвеню — човек, който се е издигнал бързо на високо положение, но няма духовните качества, навици и култура за това. [^]
  2. Този месец ще се занимая с преработката на предговора към сборника „Троичният социален ред“. Иначе останалото в книгата е завършено. Тя ще бъде отпечатана през лятото или най-късно до есента на тази година. [^]
  3. С думите на д-р Щайнер: „Един от процесите, чрез който троичното разделяне на социалния организъм ще проникне в най-дълбоките пластове на обществения живот, е отделянето на съдебната власт от държавата. Държавата има задължението да установи правните отношения между индивидите и отделните групи хора. Достигането до присъдата обаче става в структури, изградени в сферата на духовната организация. До голяма степен то зависи от възможността правораздаващият да прояви усет и разбиране за индивидуалното положение на подследствения. А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация.“ — Из Събр. съч. 23: „Същност на социалния въпрос“. [^]
  4. Примерът дори не е съвсем хипотетичен. Темата за машинните юристи, които „даже печелят дела“, от години се популяризира в масмедиите. [^]
  5. С думите на д-р Щайнер: „Чрез реализирането на изложената тук концепция, възникват нови полета за действие и в другите области на живота. Естествено в рамките на тази книга те не могат да бъдат описани в детайли.“ — Из Събр. съч. 23. [^]
  6. Като цяло съм поддръжник на идеята „не съди, за да не бъдеш съден“, но напълно осъзнавам, че ще минат още хилядолетия, докато се докараме до по-благоприятна епоха за истинско приложение и разгръщане на християнските ценности. [^]
  7. В различните епизоди формулировката на въпроса може да варира, но основната идея е неизменна. [^]
  8. Парите и договорите са в реда на нещата, когато говорим за икономическата област, която според идеята за Троичен социален ред също трябва да бъде независима от другите две области: политическата (законодателната) и духовната (включваща, наред с образованието и културата, даже съдебната система). Макар да е най-бързо развиващата от тези три области, именно от икономическата сфера идват най-сериозните асоциални модели на мислене и работа, поради което тя трябва да бъде балансирана или дори контролирана в определени аспекти от останалите две, съвсем пряко от законодателната. Например в Съединените щати, където икономическите принципи отдавна са проникнали до костния мозък на правото и съдебната система, асоциалните проявления достигат чудовищни измерения. Типичен случай са тъй наречените договори с прокурорите, един бизнес за много милиарди всяка година, който вкарва дори невинни хора в затвора, просто защото са били подведени или заставени да сключат договори за по-малки присъди пред алтернативата за значително по-тежки наказания. [^]
  9. Попадал съм и на съдебни решения, които признават дадено престъпление с оглед на актуалните закони, но не зачитат наказанията, предвидени от асоциалните законодатели. В мотивите си съдиите се аргументират, като дипломатично изтъкват нещо, което ще препредам в по-прав текст: че наказанието не е пропорционално на провинението — понеже провинението няма социално значение, а наказанието е откровено репресивно. Това обяснява и защо известни среди полагат огромни усилия да тикат съдебната система към все по-голяма зависимост, докато бодро я наричат „независима“. [^]
  10. Може би е нужно да поясня, че с това прилагателно не се подигравам на хората, които обикновено се обръщат към „Съдебен спор“. Много често те действително нямат зъби, но това го разглеждам само като физическо последствие от невъзможността им да се защитят сами. Хронично. Те дори не използват телевизионния съд заради неговите неангажиращи постановления, а просто за да обърнат внимание на проблема си и да омаскарят ответниците „пред цяла България“ и даже „целия свят да разбере какви са те“. Все някакво удовлетворение от съдилищата е за предпочитане пред никакво удовлетворение, нали? [^]
  11. Самото обстоятелство, че при различните казуси се слага различна цена на човешкия живот, не се вписва в личния ми мироглед. [^]
  12. Корупция, поквара и извращение са синоними. [^]
  13. За непредумишленото убийство 26-годишният младеж първоначално получи присъда от 6 години лишаване от свобода. Впоследствие тя беше намалена до 5 години, в резултат на което съдебната система беше връхлетяна от нова лавина упреци, обиди и декларации за разочарование. Всички недоволни реагираха изцяло емоционално, без каквато и да било аргументация. За разлика от съдията по това дело. Бих искал поне да знам по какъв начин по-дългият престой на този млад човек в затвора би го превъзпитало, като се знае, че затворите са школи за още по-тежки престъпления. И как ще бъде полезен на обществото, как би могъл да приложи разкаянието си за нещо добро, ако е поставен под „карантина“, за да не използвам по-силна дума. Самото обстоятелство, че някои хора, всъщност твърде много хора, жадуват за мъст, въпреки че вдовицата на убития не го прави и намира сили да прости, за мен е нещо, което не говори добре за нашето старозаветно, но иначе „християнско“ общество. Това показва, че приложението на каквито и да било нови правни концепции ще трябва да се отложи за далечното бъдеще. Но това не означава, че първите семена не трябва да се сеят още сега. Отказвам да повярвам, че за тези семена няма и един квадратен метър годна почва. [^]
  14. Абсурдно е хора, които се смятат за цивилизовани и мислещи, да не правят разлика между убийците. Такава се прави и според сегашните закони. Има убийства по непредпазливост, има и предумишлени убийства. Има разкайващи се неволни убийци, има и рецидивисти, които повтарят и потретят престъплението си, след като са били „поправени“ в затвора. [^]
  15. Други „антропософи“ също смело говорят за Троичният социален ред, без ни най-малко да го разбират. Например Димитър Мангуров разправя, че тази идея вече се прилагала у нас лично от него (като властелин на духовната област) и от любимия му политик Бойко Борисов (в правната сфера). Друг от Мангуровия клан пък незнайно защо е решил, че идеята за ТСР зависи от премахването на частната собственост, което също е възможно най-отдалечено от действителността. [^]



Гласувай:
4



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39743615
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031